ПРЕВОД
Погледнах през прозореца
Една жена бе свела ниско глава
И вървеше сама по обсипаната
с опадали листа улица
Чудя се каде ли отива
Изглеждайки толкова самотна, толкова тъжна
Тръгва си безмълвна, останала съвсем сама
*В дните, когато падат листата
Всички си тръгват, поели по различни пътища
За това аз останах сам и вървя по този самотен път
Нашият зелен път сега е пълен само с клони
Всичко се променя
Както ние се променихме от хубавите дни, от онзи ден
Жената, която върви безмълвна
Тя поглежда назад за момент и тъжно заплаква
Чудя се дали тя безспирно вика нечие име
В тъмната нощ
Жената се връща на същия път
Независимо че когато настъпи утрото,
тя отново ще тръгне от самото начало
*В дните, когато падат листата
Всички си тръгват, поели по различни пътища
За това аз останах сам и вървя по този самотен път
Нашият зелен път сега е пълен само с клони
Всичко се променя
Както ние се променихме от хубавите дни, от онзи ден
Всички преминават през раздяла поне веднъж
И на края забравят болката, но
Жената все още стои на пътя,
който някога е бил щастлив
И на студеният път сезоните ще се сменят
и разцъфващата пролет отново ще настъпи
Няма коментари:
Публикуване на коментар