Като навик, ти винаги ми казваше
Че ще ми подариш малък пръстен,
страхотен подарък за рождения ми ден
Че след време ще направиш всичко за мен
Че просто трябва почакам още малко
Аз тайно броях нулите в цените на обувките, които искаше
1, 2, 3, нулите нямат край
Аз въздишам и просто ги оставям
На следващия ден, аз дойдох при теб с писмо
Аз съжалявах, но ти се разплака,
казвайки, че това е достатъчно
Не можах дори да отпразнувам
рождения ти ден както му е реда
Всяка нощ ти плачеше, докато те завивах в
леглото ти, а след това се прибирах вкъщи
*Тогава беше така
Помня песента, която слушахме заедно в
автобуса, докато те изпращах до вкъщи
Тогава беше така
Улиците, по които вървяхме,
докато държахме здраво ръцете си
Днес това ме кара да плача изключително много
Помниш ли? Да, аз помня
И ти ли си казваш "Тогава беше така" с усмивка на лицето?
Помниш ли? Да, аз помня
Казвам си "Тогава беше така"– тогава,
когато не можах да направя нищо за теб
Съжалявам, тогава бях прекалено млад,
не разбирах нищо (Не разбирах)
Пръстенът, който исках да ти купя беше толкова скъп
Не можех да си го позволя,
за това не успях да ти го купя
Сгреших, че не ти купих подарък за годишнината ни
А винаги си казвах "Харчи умерено"
За това аз винаги горчиво казвах,
че ще ти го купя следващия път
Опитвахме се да не забелязваме, но
пукнатината между нас стана още по-голяма
Безброй спомени за нас от тогава, към
които никога не можем да се върнем
Чувствата ми на привързаност още не са изчезнали,
тъй като не можах да се отнасям добре с теб
Тогава, аз ти казах неща, които не
мислех, защото се чувствах зле
Сега, вече не можем да се върнем
назад– ни мисли за това, скъпа
*Тогава беше така
Помня песента, която слушахме заедно в
автобуса, докато те изпращах до вкъщи
Тогава беше така
Улиците, по които вървяхме,
докато държахме здраво ръцете си
Днес това ме кара да плача изключително много
Съжалявам
Тогава, ние се държахме за ръце
и тичахме в дъжда без чадър
Дрехите ми ни покриваха вместо одеяло
Но сега, това са само спомени– чао чао
Съжалявам
Тогава, ние се държахме за ръце
и тичахме в дъжда без чадър
Дрехите ми ни покриваха вместо одеяло
Но сега, това са само спомени– чао чао
*Тогава беше така
Помня песента, която слушахме заедно в
автобуса, докато те изпращах до вкъщи
Тогава беше така
Улиците, по които вървяхме,
докато държахме здраво ръцете си
Днес това ме кара да плача изключително много
Няма коментари:
Публикуване на коментар