ПРЕВОД
Независимо колко го обмислям,
бъдещето ни е малко мрачно
Нашата страст и гняв малко изстинаха,
ние сме прекалено спокойни
Скучно ми е– каквото и да правим заедно, имам чувството,
че правим все същото нещо– какво да правя?
Вместо да разговаряме, ние се прозяваме
Вместо да се гледаме страстно, ние въздишаме
Всъщност, липсват ми времената, когато
се обвинявахме и наранявахме един друг
Сега се предадохме, ние дори не се караме
Вече я няма– енергията от първия път, когато се видяхме
Не мога да отблъсна тази фаза на изтощение
Преди имахме чувството, че целият свят е наш
Когато бяхме заедно, всяко място беше прекрасно
Но сега, ми изглежда все повече и повече като затвор
Толкова ме дразни това, че броят дилемите се увеличава
Все по-често започвам да се извинявам
с това, че имам работа, за да те избегна
Да, продължих да се срещам с теб, защото не можах да
изплюя, думите на раздяла, които са заседнали в гърлото ми
*О, не остана нищо, думата "ние" умря
О, вече не остана нищо, чувството ни бавно охладняха
Ние рухваме в тишина, превръщаме се в прах, рухваме
След като всичките ни сълзи се съберат в
очите ни, те ще пресъхнат- виждам края
Ние бяхме горещи, ние се загрявахме един друг толкова добре
Нямахме никакви недостатъци, ние се допълвахме
Искахме да знаем повече един за друг,
за това се опознахме много добре
Но предполагам, че вложихме прекалено много
усилие, вече знаем абсолютно всичко
Цялото ни любопитство беше запълнено, за това
чувствата си отидоха и останаха единствено навиците
Връзката ни бавно увехна като откъснато цвете
Опитвахме се поправим нещата, защото
и двамата имахме много за губене
Всъщност, понякога съжалявахме,
защото и двама изгубихме толкова много
Нека сега се разделим— просто не мога да изрека тези думи
Защото и двамата сме под влиянието на
наркотика наречен "чувство на привързаност"
Знаехме това, но се направихме, че
не знаем, затворихме си очите
Тази тежка отговорност се превърна
в котва, която ни дърпа надолу
За това аз таях това в себе си дълго време до сега
Сега имам чувството, че нося дрехи, които
са прекалено стари и вече не ми стават
Чувството е толкова познато, но
дразнещо, искам вече да ги сваля
*О, не остана нищо, думата "ние" умря
О, вече не остана нищо, чувството ни бавно охладняха
Ние рухваме в тишина, превръщаме се в прах, рухваме
След като всичките ни сълзи се съберат в
очите ни, те ще пресъхнат- виждам края
Само ако можехме да върнем времето
Назад, когато имаше нещо между нас
Искам да се върна– в онези дни,
когато съществувахме само ти и аз
В моята вселена, нямаше друга звезда като
теб, привличаща всичко в мен към теб
Без много да му мисля, аз дойдох в
обятията ти, стана толкова естествено
Помниш ли този ден? Аз все още имам
чувството, че беше едва вчера
Помниш ли онези времена? Чудя се какво
ни промени, какво ни провали?
Какво охлади страстта ни?
*О, не остана нищо, думата "ние" умря
О, вече не остана нищо, чувството ни бавно охладняха
Ние рухваме в тишина, превръщаме се в прах, рухваме
След като всичките ни сълзи се съберат в
очите ни, те ще пресъхнат- виждам края
Няма коментари:
Публикуване на коментар