Дневникът ми е отворен на първата страница, която е празна
Веднага щом започне, тя свършва
Как да спра на тази история?
Може би ако спра да пиша, ще спре да ме боли
Чий е този избор? Кой трябва да вземе това решение?
Дори и да е ясно, че ти и аз няма да се срещнем никога повече
Кой се опитва да се противопостави? Кой не може да забрави миналото?
Защо не можем просто да се откажем?
*Не можем ли да си кажем сбогом просто така?
Защо все още ми липсваш?
Изглежда, че тук аз съм слабия
Силуетът ти все още се появява в мислите ми
И аз се опитвам да потисна спомените си
Последната страница на дневника ми е празна сега
Историята свършва, сякаш едва сега започва
Аз все още не искам се откажа от теб
След като превъзмогна загубата ти, раната ми със сигурност ще зарасне
Чий беше този избор? Кой не може да вземе решение?
Ние вече се съгласихме, че няма да се срещаме никога повече
Кой се опитва да се противопостави? Кой не може да забрави миналото?
Защо не можем просто да се откажем?
*Не можем ли да си кажем сбогом просто така?
Защо все още ми липсваш?
Изглежда, че тук аз съм слабия
Силуетът ти все още се появява в мислите ми
И аз се опитвам да потисна спомените си
Колко надалече са падащите листа на есента?
Те са сълзи, с които се стича миналото
Вече не може да продължаваш да ми липсваш
Защо не можем просто да си кажем сбогом?
Не можем ли да си кажем сбогом просто така?
Защо все още ми липсваш?
Изглежда, че ти също си слаба
Ще изтрия и последния ти образ от спомените си
Вече няма да пазя никакви спомени
От сега нататък, аз никога повече няма да дам любовта си
Няма коментари:
Публикуване на коментар