ПРЕВОД
Петък вечер, излизам за по питие с приятелите си
Срещам се с моите hyungs и dongsengs за първи път от доста време
Не разговаряме за нищо специално
Просто седим един срещу друг и отпиваме от питието си
А след това си разменяме горчиви усмивки
Казвайки, аз живея така, а аз живея така
В този момент, ние всички се превръщаме във ветерани на живота
Без да крием нищо, идва ред и на темата за момичета
Ние споделяме историите си, връщайки се назад из спомените си
А след това всички стоим мълчаливо
*Спомените, които си отиват като вятъра, който
минава през връхчетата на пръстите ми
Аз осъзнах колко важни са те
Ако живеем като оползотворяваме всеки един момент
Ще видим, че животът е по-хубав от колкото си мислим
Все още не съм напълно изтрезнял от миналата
нощ, вътрешностите ми се бушуват
Надушвам аромата на супата от соеви кълнове, която ври в кухнята
Аз плискам лицето си с малко вода и измивам зъбите си
Защо правиш това на твоята възраст?
Така семейството ми ме посреща сутрин
Започвам работата си за деня и се срещам
с членовете, за първи път от доста време
Не знам защо имаме да си кажем толкова много неща
Когато светлините и звуците експлодират на снимачната площадка
Когато чуем смеха на Junsu "ookйakйa"
Когато Jaejoong hyung му се смее
Ние се чувстваме толкова спокойни и отпуснати
*Спомените, които си отиват като вятъра, който
минава през връхчетата на пръстите ми
Аз осъзнах колко важни са те
Ако живеем като оползотворяваме всеки един момент
Ще видим, че животът е по-хубав от колкото си мислим
Образите от миналото ми, които изникват в сърцето ми
Които дълго време не можех да видя
Дори тези моменти да се повторят
Всичко ще бъде наред
Защото те са част от мен
*Спомените, които си отиват като вятъра, който
минава през връхчетата на пръстите ми
Аз осъзнах колко важни са те
Ако живеем като оползотворяваме всеки един момент
Ще видим, че животът е по-хубав от колкото си мислим
Когато дойде времето да влезем в казармата, беше ми
трудно да преодолея тревогите и неспокойството си
Но въпреки това, аз се чувствам добре благодарение на теб, Yoohwan
Може би това е животът
Може би всички се опитват да намерят щастие
Колкото и да се подготвяш за тях, никога няма
да си напълно готов за препятствията в живота
Ние следваме сянката на щастието
Всичко е наред, но защо отново започваме да чувстваме празнота?
Няма коментари:
Публикуване на коментар