Вървя боса из спомените
С падналите листа
Сбогувам се със хората, които не мога да забравя
Вървя боса из спомените
Към небето опетнено в червено
Съживявам спомените за хората, с които не мога да бъда
Времето отминава като стичаща се вода
Строя язовир наречен спомени
В него има спомени, които не можах да запомня
Те са причината днес отново да гледам над хоризонта
Вървя бос (Вървя боса) из спомените
Цветните листа, които ме обгръщат
Аз изливам всичките си чувства, отпускайки се върху тях
Вървя бос (Вървя боса) из спомените
Изпълнени с аромата на есента
Аз стискам гладното си сърце и бързо се унасям в сън
Цветята и дърветата в сърцето ми вехнат
Спомените са заровени прекалено на дълбоко, не мога да ги изровя
Красиво е, че те са заспали на това място
И ще останат такива, каквито са
Тъжно е, тъжно е
Вървя боса из спомените
В жълтото дърво Гинко
Аз се опитвам да си припомня спомените, които се крият
Вървя боса из спомените
Срещу духащия вятър
Аз стискам здраво очите си, които са затворени като сърцето ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар