Днес, аз отново заспивам докато плача
Аз заспивам, изтощена от спомените
Казвам си, че не трябва да правя това
Но аз не спирам да мисля за теб през сълзи
Защото аз все още имам чувства към теб, защото ме боли от спомените
Аз скрих нараненото си сърце и те оставих да си отидеш
Страдайки сама като глупачка
*Защото ми липсваш, защото не мога да те забравя
Днес аз отново се отпускам срещу вятъра и плача
Ще се опитам да живея така
С усмивка на лице, аз съм добре, сбогом
Срещу вятъра, аз плача
Срещу вятъра, който минава покрай мен
Аз седя на пейката срещу къщата ми
Седя сама и покривам луната с пръстите си
Като луната, която скривам с ръката си
Времето, което прекарахме заедно, изчезна
Преди ние вървяхме заедно, винаги посещавахме онова кафене
Слушахме онази песен заедно, аз заспивах в прегръдките ти
Първата ни среща пред къщата ми
И последният ни спомен заедно на покрива ти, сега им казвам сбогом
Ще го задържа в себе си, ще заключа мислите си
Повече никога няма да мисля за теб
Ще се опитам да се утеша, казвайки, че всичко е наред
Ще приема тази раздяла
*Защото ми липсваш, защото не мога да те забравя
Днес аз отново се отпускам срещу вятъра и плача
Ще се опитам да живея така
С усмивка на лице, аз съм добре, сбогом
Преди спомените да се превърнат в носталгия
Не можеш ли да се върнеш обратно при мен?
Не може ли да останеш с мен?
Все още се самозалъгвам така и не мога да се откажа от теб
Преди топлите ти ръце ме утешаваха
Ние мечтаехме за е дни и същи неща
Надявам се, че ще се върнеш
Аз все още живея в онова време, на онова място
Вятърът, който прилича на теб, днес отново духа
Аз те викам
Дори и със сълзите си
Ще се опитам да живея така
С усмивка на лице, аз съм добре, сбогом
Срещу вятъра, аз плача
Срещу вятъра, който минава покрай мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар