ПРЕВОД
Докато думите "Копнея по теб", "Липсваш ми",
"Грижи се за себе си", изгубят цвета си
Сякаш спомените са като полароидни снимки
Ти оставаш в ъгъла на сърцето ми
Докато не започна да копнея за думите "Съжалявам",
"Направих грешка", "Прости ми"
Аз постоянно мисля за моментите прекарани с теб,
винаги се разкайвам и копнея по тях
Когато понякога случайно те срещна, дъхът ми спира
*Кога ще можем да се поздравим топло
С усмивка, докато си задаваме въпроси един за друг?
Кога? Кога? Кога ще можем да направим това?
Когато обикалям напред-назад по улицата, по която преди вървяхме заедно
Имам чувството че нашите малки спомени ме поздравяват
Плачът се навдига в гърлото ми и дъхът ми спира
*Кога ще можем да се поздравим топло
С усмивка, докато си задаваме въпроси един за друг?
Кога? Кога? Кога ще можем да направим това?
Просто в момента съм самотна, а преди ние бяхме толкова щастливи
Кога ще мога да застана пред теб, усмихвайки се сякаш не е станало нищо?
Кога ще можем да се поздравим, срещайки погледите си с усмивка?
Ако това е възможно, аз искам да изчакам този
момент, дори и сега да се чувствам по този начин
Няма коментари:
Публикуване на коментар