Тишина, нямаме ли какво да си кажем?
Мина много време откакто бялото цвете на смеха увехна
Листенцата на цветето паднаха (Едно след друго)
и се превърнаха в прах (Не)
Изгарящата страст се превърна в пепел
Защо това винаги се случва с всички хубави неща?
Не знам защо (Не знам защо)
Кажи ми защо (Кажи ми защо)
Защо любовта приключва?
Защо нещата, които накрая изчезват
Са толкова красиви?
Това е просто блян, любовта е като блян
Мрак, защо изтриваш всичко в черно?
Не виждам нищо и това ме кара да си мисля за самотното си бъдеще
Слънцето залезе (Малко по малко) и всичко стана черно (Не)
Някой ден вълните ще се разбият
Защо това винаги се случва с всички хубави неща?
Дори да знам, че слънцето отново ще изгрее, когато нощта отмине
Аз вече копнея за този момент, който ме мога да задържа
Не знам (Не знам)
Искам да знам (Искам да знам)
Дали този сън ще свърши по този начин?
Защо не мога да имам и двете- и човека и любовта?
В крайна сметка, всичко е моментно, любовта е моментна
Тя е просто отминаващ сън, от който все още не искам да се събуждам
Тя е кратък блян, един блян
Кратък блян, един блян
Няма коментари:
Публикуване на коментар