Просто се обърни
Не гледай увисналите ми рамене
Този ден, който отмина
Утрото, което отново ще настъпи
За мен те са лъжа
В сърцето ми, което не се е отворило напълно
Думите, които не можах да изрека, се насъбират като сълзи
И преливат
В края на дългия ден
Аз не мога да го понеса
Затова просто стоя безучастно там
*Тази вечер, аз останах сама
В тази дълга нощ
Болката ми, която ще забравя с течение на времето
Трябва да я игнорирам
Все още се страхувам
Че болката ще ме погълне
Колкото повече се страхувам, толкова повече се нуждая от теб
Най-много се страхувам от това да стана дори още по-слаба
На мястото, което беше огряно от слънчева светлина
Ти все още стоеше там
В мрака, където се криеше луната
Аз бях там
Ръцете ми, които съм протегнала напред
Аз не мога да го видя
Затова аз отново безпомощно падам на земята
*Тази вечер, аз останах сама
В тази дълга нощ
Болката ми, която ще забравя с течение на времето
Трябва да я игнорирам
Тази вечер
Това е нашата история
Ако плачеш силно на глас
Ако се чувстваш като мен
Надявам се, че ще успеем да чуем гласовете си
Няма коментари:
Публикуване на коментар