След като ме напусна
Бях толкова тъжна, че плаках по цял ден
Всичко наистина, наистина беше като сън
Сърцето ми не спираше да ме пита отново и отново
Къде да отида? Къде да отида?
То ме питаше, но аз не знаех как и какво да му отговоря
*Винаги, ти ме караше да вдишвам любов
Винаги, ти беше до мен
Винаги, докато сърцето ми диша ще се питам
Ще се върнеш ли? (х3)
Ще викам името ти, ще те викам, винаги
Нашата захладяла любов ме отведе на
едно дълбоко място, до онзи океан
В следите ти, които не могат да бъдат изтрити
В спомените ни, които не могат да бъдат
чути, но могат да бъдат усетени
*Винаги, ти ме караше да вдишвам любов
Винаги, ти беше до мен
Винаги, докато сърцето ми диша ще се питам
Ще се върнеш ли? (х3)
Ще викам името ти, ще те викам, винаги
Сега ще напусна това място
Това място, което ми показа спомените
за любов и топлината на сърцето
(Ти си този, когото обичам)
Всеки път, когато се оглеждам
Аз ще виждам лицето ти, ще си спомням за теб
Никога не знаех какво правя
Не знаех какво ми липсва
Сълзите падащи от тези две очи,
Не можех да ги изтрия за теб
И това остава като горчив гняв
в сърцето ми, в душата ми, в ръцете ми
Никога няма да те забравя, знаеш ли?
Заради тази любов, аз стоя тук като глупак, скъпа
Заради това, че ми обърна гръб, заради изгарящото ми сърце
Заради наранената ми гордост- полудявам
Кажи ми защо, защо караш сърцето ми да плаче?
Скъпо слънце, ти се криеш зад облаците, заровено в мрак
Моля те, излез и спусни ярката си светлина върху нас
Няма коментари:
Публикуване на коментар