ПРЕВОД
(Дъждовният ден в Seoul е така мрачен)
Надпреварващите се коли, звукът от дъжда падащ по чадърите навсякъде
Облачно е и въздухът е ясен
(Дъждът спира и виждам отражението си в дъждовните локви)
На този сив фон, защо стоя тук?
Не знам дали имам много мисли или няма никакви
Събуждам се, когато навън започва да се разсъмва
Аз заглаждам назад косата си, с изтощените си ръце аз вдигам
тетрадката с песента, която не можах да завърша миналата нощ
Ще я завърша днес, затварям очи и въздишам тежко
Какво извинение мога да дам? Опитвам се да измисля нещо
И без това не е завършена, така че ще измисля нещо
Поглеждам към прозореца и всичко ми изглежда сиво
Сив град, сиви сгради, сиви улици, сив дъжд
Всичко на този свят е толкова бавно
По-малките ми братя, които се събудиха, си говорят един с друг
Аз не спирам да отварям и затварям хладилника
С непознатото чувство на празнота, което ме връхлита
Аз мисля, че просто трябва да изляза навън
Без дори да си взема чадър
Независимо че ясно чувам как дъждът пада по земята
Аз се усмихвам, това е най-добрата музика за фон
Като луд, аз започвам да си тананикам
Чудя се колко е часът?
*Дъждовният ден в Seoul е така мрачен
Аз се унасям, но все още не мога да заспя
Дъждът спира и виждам отражението си в дъждовните локви
Днес изглеждам още по-нещастен
Днес денят е дъждовен, дъждът се удря в
прозореца ми, удря се в сърцето ми
Със схванатите си рамене, аз взимам телефона
си и виждам съобщение "Как си напоследък?"
Съобщението на приятеля ми разпалва емоциите ми
Вдишвайки аромата на дъжда, аз се протягам и влизам в банята
И полу-заспал се поздравявам в огледалото
Няма с кого да се срещна, но се къпя по-дълго от обикновено
Дъждът все още вали навън
Няма къде да отида, но взимам чадъра си
И излизам без план и посока
Сякаш дъждът иска съществуването му да бъде
забелязано, обувките ми стават мръсни
Дали съм човек, който гравира съществуването си в живота ти, като дъжда?
Ако не, дали съм човек който дойде и си отиде от живота ти като дъжда?
*Дъждовният ден в Seoul е така мрачен
Аз се унасям, но все още не мога да заспя
Дъждът спира и виждам отражението си в дъждовните локви
Днес изглеждам още по-нещастен
Аз се събуждам и когато се чувствам схванат, аз поглеждам през прозореца
Сякаш знае как се чувства тялото ми, дъждът вали
Гледайки дъждовните капки стичащи се по прозореца, аз ги почувствах
Сълзите, които се стичат по сърцето ми
С това странно чувство, аз поглеждам навън и
гледката изглежда като ситуацията ми
Дъждът, който пада като мелодия, кара
всичко да изглежда толкова забавено
Аз се приготвям и излизам, разтваряйки чадъра
си, който беше набръчкан като лицето ми
Докато вървя, в момента, в който чух дъжда
Се зачудих за кого вали този дъжд
Звукът, когато той се удря в самотния цимент
Бавно се разнася във въздуха
*Дъждовният ден в Seoul е така мрачен
Аз се унасям, но все още не мога да заспя
Дъждът спира и виждам отражението си в дъждовните локви
Днес изглеждам още по-нещастен
Дори когато дъждът спре, когато облаците се разсеят
Аз стоя тук, съвсем същия
Без да казвам нищо, аз просто наблюдавам света
И там в отражението, едно не толкова хубаво мое "Аз" гледа към мен
Няма коментари:
Публикуване на коментар