Вече минаха няколко сезона, откакто те оставих да си отидеш
Сърцето ми, което ме болеше до смърт,
бавно започва да се чувства по-добре
Опитах се да пусна друг човек, освен теб, в сърцето си
Но с когото и да се срещах, аз не успявах да намеря старото
си "Аз", когато изпитвах голяма страст към любовта
Дните, в които се смяхме и плакахме много, приятелите
ми се опитват да ми помогнат да ги изтрия с алкохол
Докато се усмихвам некомфортно със сведена глава,
аз се чудя дали сме забравили за тези дни
Аз бях толкова глупав, бях прекалено млад
Отблъснах те, мислих, че така е най-добре за теб
Ако те бях срещнал малко по-късно, тогава щяхме ли да се разделим?
Знам, че няма да мога да те забравя, но
не мога и да те задържа до себе си
Сърцето ме боли, докато те гледам как ми
обръщаш гръб, след като ми каза сбогом
Вероятно ще заспя, изтощен от тъгуване по избледнелите спомени
Колко още студени нощи трябва да
изтърпя, преди да успея да те забравя?
Аз бях толкова глупав, бях прекалено млад
Но ти се усмихваше за мен, ти беше моята мечта, ти беше всичко за мен
Дори и да боли, ако бях сигурен, че ти ще бъдеш
щастлива до мен, тогава щяхме ли да се разделим?
Щяхме ли още да се обичаме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар