Завесите падат и аз съм останал без дъх
Изпитвам смесени чувства, докато дишам тежко
Направих ли някакви грешки днес?
Доволна ли изглеждаше публиката?
Щастлив съм с човека, в който се превърнах
От това, че мога да накарам някого да вика от щастие
Все още развълнуван от представлението
Аз стоя на празната сцена, все още разгорещен
Аз стоя на горещата празна сцена
И изведнъж започвам да се плаша от празнотата
Тези смесени чувства
С неясното си бъдеще
Аз се преструвам на безгрижен
Не ми се случва за първи път, по-добре да свикна с това
Опитван се да го скрия, но не мога
Когато вълнението от представлението избледнее
Аз загърбвам празните места
Опитвам се да се утеша
Казвам си, че светът не може да бъде перфектен
Започвам да приемам, че
Бурните аплодисменти, не мога да ги задържа завинаги
Въпреки това, аз безсрамно си казвам
Трябва да извися гласа си още по-силно
Дори и славата да не е вечна, аз ще продължавам да пея
Искам завинаги да правя това
Искам завинаги да бъда млад
Завинаги, ние сме млади, ние сме млади
Под падащите цветчета на дърветата
Аз тичам, изгубен в този лабиринт
Завинаги, ние сме млади, ние сме млади
Дори когато падам и се наранявам
Аз продължавам да тичам към мечтата си
Завинаги, завинаги, завинаги, завинаги
(Към мечтите, надеждите си, напред, напред)
Завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, ние сме млади
Завинаги, завинаги, завинаги, завинаги
(Към мечтите, надеждите си, напред, напред)
Завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, ние сме млади
Завинаги, ние сме млади, ние сме млади
Под падащите цветчета на дърветата
Аз тичам, изгубен в този лабиринт
Завинаги, ние сме млади, ние сме млади
Дори когато падам и се наранявам
Аз продължавам да тичам към мечтата си
Завинаги, ние сме млади, ние сме млади
Под падащите цветчета на дърветата
Аз тичам, изгубен в този лабиринт
Завинаги, ние сме млади, ние сме млади
Дори когато падам и се наранявам
Аз продължавам да тичам към мечтата си
Няма коментари:
Публикуване на коментар